от Пастор Леонард Бюлоу, духовно размишление за 6 април, 2018 от Насърчителни Духовни Размишления: Сутрищна Разходка в Словото – Без Коментари
“И приближиха селото (Исус и двамата ученици), в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч. Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях. И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им. И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.” Евангелие на Лука 24:28-31
Разстоянието от селцето Емаус до Йерусалим бе на седем мили (около 11 километра) път. Не ние е известно по кое време на деня двамата ученици се отправиха за Емаус и кога точно Исус се присъедини към тях. Независимо от всичко, библейският урок по време на който Исус обясни с подробности Писанията, отностно Себе си като започна с Мойсей и всичките пророци, бе продължителен. Най-вероятно обяснението отне няколко часа.
С приближаване до селцето Емаус, Исус намекна, че ще продължи по-нататък. Двама ученици не искаха Той да ги остави. Затова Му казаха, “Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил.” Това, което Исус сподели от Писанията с тях най-вероятно им направи такова впечетление, че те се надяваха да чуят повече подробности!
Ох, ако можеше да сме винаги така нетърпеливи да чуем повече от Божието Слово! Думите на писателя на псалм 119:105 наистина се изпълниха с молбата към Исус да остане по-дълго с тях, “Твоето слово е светилник на нозете ми, И виделина на пътеката ми.” Словата на Исус докоснаха и завладяха сърцата на двамата ученици. Те изпитаха радостта, която ни изпълва при чуване на великолепното послание на евангелието, отностно огромната божия любов към нас. Бог ни възлюби до толкова, че изпрати Своя Син, Исус Христос , да ни изкупи. “Бог беше Този, Който чрез Христос помири света със Себе Си, без да вменява на хората прегрешенията им, и ни повери словото на помирението.” Второ Послание до Коринтяните 5:19 Посланието на Евангелието с неговото пълно уверение за прощение на греховете и поканата за вяра в Исус като Божий Син и единствен наш Спасител, ни отправя на път към живот, изпълнен с радост.
Исус отвърна на поканата на двамата ученици. “Той влезе да остане с тях.” Това се случи привечер по време за вечеря. Тримата седнаха да вечерят. Исус взе хляба, който бе на масата, благослови го, и го раздели помежду им. В този момент, очите им се отвориха и те разпозната Исус! Той не бе вече непознатият човек, който се присъедини по пътя и им поясни Писанията.
Това откровение по време на вечерята в Емаус трябва да ни подтикне към молитва, “Небесни Отче, чрез силата на Святия Дух, отвори очите ни да видим Исус, открит в Писанията! Отвори очите ни да Го видим като Божий Син и нашия единствен Спасител, който пострада и умря да ни изкупи, и който възкръстна от гроба, за да победи греха, смъртта и дявола заради нас!”
“Остани с нас! Денят се е превалил,” така се помолиха двамата по пътя за Емаус.
Ти, Господи, оставайки с тях премахна всичките им съмнения и страхове. Послушай ни, О Царю благотатен, с молитвата си търсим Твоето лице.
Привечер изпращайки Своя Дух, помогни ни, Господи, да бдим,
В молитва посветени пред Теб да останем, дори когато очите ни се затварят;
Да изповядаме греховете си в дело и слово, с надежда за милост от Господа. Амин.”