Слова на Вяра…19 18 юни, 2003
Какво по-точно означава думата атеист?
Нека най-напред да разгледаме дефиницията на думата „бог”. Бог е това, на което се облягаме за всички блага, и в което намираме прибежище всеки път когато сме в нужда. Да имате „бог” не е нищо друго освен да му се доверяваш и уповаваш с цялото си сърце. Вашият „бог” е това, към което сърцето ви ви влече и на което се доверява напълно.
Атеист споделя, „Няма бог, няма най-възвишено същество!” Той не може да си представи същество, което сътвори всичко. Не може да приеме факта, че е отговорен пред някого освен пред себе си.
Отговорът ми към този индивид е: „ Категорията ‘атеист’ не съществува. Не е възможно да има атеист. Вие не сте атеист.”
Хората винаги се доверяват на нещо. Когато така нареченият ‘атеист’ глътне аспирин, той се надява, че хапчето ще спре болката от главобола. Аспиринът е неговият преходен бог. Когато атеистът се оповава на колата си да го прекара от точка А до точка Б, колата се превръща в негов бог. Смешно ли е? Защо когато колата откаже да работи хората са ядосани? Защото те се уповават на колата, и колата, техния бог на превоз, ги е разочаровал.
Същата логика важи и за парите, които понягока могат да подсигурят атеиста с „душевно спокойствие”. Той се уповава на тях и това, което те могат да му осигурят, ако ги има в достатъчно количество. С парите си той може да закупи хубаво жилище, което ще го предпази от природните сили. Може да закупи нови коли, които да се надяваме винаги могат да го прекарат от точка А до точка Б без да му създават проблеми. Той (атеистът) ще може да си позволи да покрие всички медицински разходи, когато остарее. Парите и всичко, което те могат да му предоставят са неговия „бог”, защото му подсигуряват удобстово и спокойствие, или поне така той си мисли.
Така нареченият атеист обикновено се обляга на интелекта си , който ще му помогне да намери изход при наличие на какъвто и да е проблем. Семейството му може да се превърне в „бог” за него, ако той очаква от семейството да задоволи всичките му нужди от любов, грижа и нежност. А ако той е „страхлив атеист”, който не вярва в „бог”, но за всеки случай реши да живее като върши добри дела, за да получи награда от Бога когато почине, в действителност добрите му дела се превръщат в бог, от който той се надява да получи някакъв вид спасение. Когато имаме надежда и вяра в нещо, то се превръща в наш „бог”. Ето защо категорията атеист не съществува, но има хора, които издигат в идоли парите, различни видове предмети, причини, дела, семейството, игото и т.н. Изводът? Атеистът е същество парадокс.
Вярата може с успех, по подходящ начин и целенасочено да се установи единстовено в Исус Христос, единородният Божий Син, чрез силата на Светия Дух. Когато надеждата ни за благополучие, помощ и закрила по време на изпитания в живота, увереност в добро бъдеще във вечността, е в Исуса, тогава греха на вяра в нещо друго освен Бог, Отца, Сина и Светия Дух, е опростен. Когато ние с божия помощ се доверим на Бог, който промисли за нашето спасение и подсигури всяка вид помощ от която ще се нуждаем чрез Исуса, ние сме се доверили на най-надежния източник на сила и утеха. Така ние имаме това, което нито един атеист не е преживял: истинсти мир и истинска утеха.
(No such thing as an Atheist!)