от Пастор Леонард Бюлоу, от Насърчителни Духовни Размишления: Сутрищна Разходка в Словото

    “Нека думите на устата ми и размишленията на сърцето ми

да бъдат благоугодни пред Тебе, Господи, моя защита и мой Избавител!” Псалм 19:14

      С това духовно размишление ще започна поредица от послания, в които отсновната тема е молитвата. Първият въпрос е, “Какво е Молитва?”.  Молитвата е вид духовно хваление, посредством което разговаряме откровено с Бога. В молитва, или молим Бог за нещо, или Му благодарим и Го хвалим за нещо, или предаваме нещо в ръце Му.

      Когато се молим, обикновено свиваме ръцете пред себе си и прекланяме глава, а можем даже и да затворим очи, за да се концентрираме на това, за което се молим. Но Святото Писание не ни заръчва да следваме специални физически формалности по време на молитва.

    Псалмописецът ни казва, че молитвите ни може да са прошепнати или изговорени на глас, или пък да са под форма на тиха молитва, идваща от сърцето. В последният пример, никой няма да знае, че се молите.

     Молитвата е важен елемент от християнския начин на живот. Ако наистина вярваме в единния истински Бог, със сигурност ще желаем да разговаряме често с Него. Това изявление поражда следния въпрос, “На Кого да се молим?”. Като християни трябва да се молим само на единствения истински, триединнен Бог – Отца, Сина, и Святия Дух. Молитвата е форма на хваление, и трябва да хвалим единствено истинския Бог. Това становище се потвърждава ясно и в Стария и в Новия завет. Когато Бог даде десетте заповеди чрез Мойсей, Той ни каза, “ Аз съм Иеова твоят Бог…Да нямаш други богове освен мене.” Изход 20:2-3. Исус каза, “На господа твоя Бог да се покланяш, и само Нему да служиш”. Евангелие на Матей 4:10. Единствено истинският, триединнен Бог може да отвърне на молитвите ни. Псалмистът пише, “Ти, Който слушаш молитва, При Тебе ще дохожда всяка твар.” Псалм 65:2

     Не трябва да се молим на богове, направени от човешка ръка, които никога не са съществували. Нито пък трябва да се молим на светците, които са починали. Да се молите на измислени от хора богове или починали светци е идолопоклонство. Светците не могат да чуят или да отговорят на молитвите ни. Те дори и не знаят, че съществуваме. Нито пък имат представа кои сме. Исаия пише, “Защото Ти си наш Отец, Ако и да не ни знае Авраам И да не ни признае Израил; Ти, Господи, си наш Отец; Твоето име е наш вечен Изкупител.” Исаия 63:16

     Ние се молим на единствения истински Бог, който ни създаде, изкупи, и оправда.  Молим се на Бога, който ни обикна и изпрати Сина Си, нашия Господ Исус Христос, за да ни спаси от греха, смъртта и дявола. Защото Бог ни прости, заради Исуса, Той се вслушва и отговаря на молитвите ни.

      Към трона милостив, моя Душо, приближи се;

      Исуса на молитвите отвръща;

      И пред нозете Му смирено поклони се,

      не може там никой да погине.

      Обещанието Твое – моята единствена молба е,

      Със нея аз пред Тебе ще застана;

      При Теб обременените души призоваваш;

Такъв съм Аз, О Господи, такъв съм. Амин.