Господи, знам, че искаш да внимаваме. Знам, че е добре да сме заинтересовани, добре организирани, да избягваме небрежността, невниманието, необмислеността. Но както добре знаеш, аз отивам далеч отвъд това. Господи, и двамата знаем, че съм човек, който много се тревожи.
Не се гордея с това. В по-добрите си моменти, Ти се доверявам. В по-добрите си моменти, съм склонен да чакам яснота и освобождение. В по-слабите си моменти, се страхувам, нервен съм, раздразнителен съм, песимист съм и се самосъжалявам. Чувствам се сам и съм ужасно заинтересован от лошите намерения на сатана, много бързо допускам най-лошото.
Ето какви мисли искам да изпълват умът ми. Господи, моля Те помогни ми да мисля така: „Господи, сърцето ми не се гордее, нито се надигат очите ми, нито се занимавам с неща големи и твърде високи за мене.Наистина аз укротих и успокоих душата си; като отбито дете при майка си, така душата ми е при мене, като отбито дете“. (Псалом 131:1, 2)
Моля Те, напомняй ми за постоянната Си цел, за неограничената Си сила, за несравнимата Си милост, за бдителните Си очи и за великата Си мъдрост, защото понякога ги забравям. Искам да се чувствам като отбито дете с Теб – доволен, спокоен, сит, удовлетворен и ведър. Можем ли да започнем сега?