Господи, от къде знаеш? Имаш ли представа, какво дава на един тъжен и уморен възрастен, да вземе на ръце едно дете? Разбира се, че знаеш – Ти Си направил децата.
Обичам да играя с деца. Те са твърде млади, за да бъдат цинични, уклончиви и надменни. Те показват чувствата си веднага и изливат, каквото си мислят. Обичам да ги уча (и истината е, че обичам да ги оставя те да ме учат). Обичам да целувам меките им бузки, да слушам възторжените им възгласи, когато им давам подарък, да им помогна да се скрият от многото жестокости в живота. Обичам да карам децата да се чувстват сигурни, ангажирани и значими.
Дори мъже и жени, които не са семейни имат множество възможности да бъдат с деца. Светът винаги ще се нуждае от нежни и състрадателни хора, които да се грижат за деца – учители, треньори и ментори. Господи, Ти имаш много начини по които да доведеш деца в живота ни: „Който настанява в дом бездетната и я прави весела майка на деца“. (Псалом 113:9)
Когато мисля за детството си, сега разбирам и съм удивен при колко чудесни възрастни Си ме пращал. Бил съм защитен, забавляван, образован и обичан от повече хора отколкото мога да преброя. Благодаря Ти! За мен е чест, че ми позволяваш да бъда част от същата тази мрежа от подкрепяща любов за децата в моя живот.