Господи, благодарил ли съм Ти напоследък за приятелите си?
Как Си ме благословил с кръг от хора, които ме държат здравомислещ. Честно, мисля, че бих полудял, ако нямах хора, с които да обсъждаме идеи и да си говорим по приятелски, да ми показват глупостта ми, да ме насърчават, когато съм прав, но твърде плах, да ми дават усещане за принадлежност, да ми помагат в краен случай, да ми обясняват неща, да ми дават съвети и обикновено да превръщат хубавите моменти в страхотни.
Когато си мисля за всички мили хора, които Си довел в живота ми, разбирам за какво говори псалмопевеца, когато изразява радостта си не сам, но с хората, които обича: „Тогава устата ни се изпълниха със смях и езикът ни с пеене“. (Псалом 126:2). Господи, Ти Си създал смехът, като удивителна човешка способност. Приятелите ми, ми помагат да се ободря и да не се приемам прекалено сериозно. Дават ми различна гледна точка на моите битки, споделят неща, които са научили и ми помагат, когато съм в беда.
Не искам да бъда само взимащ. Как мога да покажа на хората, колко много означават за мен. Моля Те, нека оказвам помощ на другите, както и те на мен. Как да Ти покажа, колко много ценя дарът от любящи хора в живота си?