Аз съм Господи. Ето ме отново.
Водили сме този разговор и преди. Когато бях несемейна, бях толкова самотна – помниш ли? Бях Те молила за достоен мъж, за когото да се омъжа и чаках доста дълго. Е, сега съм омъжена – защо все още се чувствам самотна?
Опитвам се да кажа на съпруга си всичките си чувства и емоции, но въпреки, че се опитва да бъде учтив, мога да кажа, че не разбира наистина колко важни са за мен тези разговори. В един момент спира да ме слуша. Иска ми се да вникне в нещата, които се опитвам да му кажа, но той просто присъства там. Искам да му разкажа за всички стресиращи и щастливи моменти от деня ми, но той не се свърта на едно място. Преди се ядосвах вътрешно, сега просто ми е тъжно. Какво ми има?
Знам, че винаги ме слушаш Господи. Каква утеха е да знам, че ме разбираш напълно. Можеш ли да ми помогнеш? „Обърни се към мен и се смили над мене, защото съм усамотен и наскърбен. Облекчи скърбите на сърцето ми, извади ме от утесненията ми“. (Псалом 25:16,17)
Помогни ми да продължа да бъда подкрепяща и любяща съпруга. Помогни ми да бъда грижовна към него и да посрещам нуждите му. Моля Те, помогни му да забележи моята самота. Моля Те.