Заяквай в благодатта, която е в Христос Исус (2 Тимотей 2: 1)
Нека външното не Те заблуждава, Господи. За нищо не съм сигурен. Ще ми се да беше приемливо да се признава слабост. Говоря така, сякаш знам за какво говоря. Държа се така, сякаш знам какво правя. Ако не го правя, ще загубя работата си и вероятно повечето си приятели. Но истината е, че редовно изпитвам безпокойство за себе си и се страхувам да го призная. Не съм доволен от себе си. Трудно е да го изкажа с думи. Съмнявам се в способностите си. В решенията си също. Когато съм сред други хора се чувствам неадекватен, защото те изглеждат толкова уверени в себе си. Насърчавам се и се опитвам да се убедя, че и аз допринасям с нещо, което другите нямат. Струва ми се, че осмислям провала си. Странно е Господи, защото дори не съм сигурен защо се чувствам по този начин. Не мога да го определя.
—–
Исусе, стигнах до извода, че прокрадващото се неусетно съмнение в себе си е тихият убиец на щастието. Не искам това. Просто бих искал да имам малко повече самоувереност. Помага ми да си припомням, че Ти постигна много със слаби хора.
Моисей се оправдаваше. Йона тръгна по другия път. Павел първоначално беше противник на вярата. Общото между тях Си Ти, Господи. Те намериха силата си в Теб. Не искам да бъда нещо, което не съм, но бих искал да съм щастлив за всичко, което съм. Знам, че Си бил много внимателен, когато Си ме създал. Не Си ме хвърлил с резервните части, но си съчетал всичко в мен по неповторим начин. Не си щадил нищо в жертвата Си, за да Ме направиш Твое дете и да ми дадеш спасение. Дал Си ми всяка нужна причина, за да бъда уверен в този живот. Това е духовна борба в мен, Господи. Помогни ми да намеря сила в Теб.