Блажени мъртвите, които умират в Господа (Откровение 14:13).
Имам нужда от чудо, Господи. Опустошен съм, знаейки, какво ще е необходимо, за да остана жив. Молил съм се за чудотворно изцеление за други. Но никога не съм предполагал, че ще ми е необходимо на мен. Първоначално си мислих, че лекарката ми е прекалено загрижена. Не се чувствах толкова болен. Мислех, че иска всички тези тестове, за да се презастрахова. Чудех се дали не прекалява. Но резултатите потвърдиха подозренията. Много съм болен и ще умра скоро. Беше й трудно да ми го каже. Започвам да го усещам. Прогресира. Няма лечение, което да промени нещо, така че няма да се занимавам. Но ще приема чудо, ако имаш такова за мен, защото не съм готов за това.Не искам да умра. Харесвам живота си и хората в него. Не знам как да приема края.
—–
Сега знам какво е усещането, когато животът ти се изплъзва. Виждал съм други да умират и сега го знам за себе си. Уплашен и тъжен съм. Има герои на вярата, които са можели да утешават другите на смъртното им легло. Не знам дали мога да съм един от тях. Близките ми плачат и аз също. Но вярвам в Теб, Исусе. Вярвам с цялото си сърце, че Ти умря за мен. И когато сърцето ми спре да бие, нямам съмнение, че ще бъда с Теб на небето. Моля Те, дръж сатана далеч докато приближава края. Не искам да се смущавам по време на собствената си смърт. Бъди с онези, които се грижат за мен докато преминавам. Утеши мен и благослови тях. Когато най-накрая стане тъмно,тихо и студено, нека бързо чуя шумоленето на ангели, да усетя топлината Ти и да видя лицето на Бог.