“Иска ми се вярата ми да е по-силна”, “Иска ми си да можех да вярвам като баба ми”, “Нямам много вяра”, “Вярата ми е толкова слаба”. Звучи ли ви познато? Тревожите ли се за пропуските във вярата си?
Едно от хубавите неща в Библията е неприкритата откровенност на историите в нея. Показани са ни герои на които да се възхищаваме, но повечето са имали също и ужасни слабости, които са описани без притеснение. Ной се напи, Аврам беше готов да позволи жена му да се присъедини към харема на фараона, Самуил и Давид и двамата бяха ужасни родители, Езекия беше безрасъден фукльо.
Източник на вяра е Божието слово. Обект на вярата не си ти, а Христос. Силата на вярата не е във вярващия, но в Този, Който е изрекал обещанията. Когато Петър се фокусира прекалено върху себе си, започна да потъва. Докато слушаше Исус, той можеше да ходи по водата точно както Учителя. “ Защо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го славословя. Той е помощ на лицето ми и Бог мой”(Псалом 43: 5).