Посещавах един сладък дребен старец на име Алекс. Той беше мил човек, но доста егоцентричен и с постоянно мрачен поглед. В някакъв момент във всеки разговор, той казваше: “Не ме бива във нищо вече“. Той не виждаше смисъл да продължава да съществува. Беше определил минимума за удовлетворен живот и в съзнанието си беше сигурен, че никога вече няма да достигне дори този минимум.
Страдал ли си някога от „синдрома на Алекс“? Съмнявал ли си се, че животът ти има по-велика цел от самото оцеляване? Дали само консумираш въздух, вода и храна и заемаш място?
Ти съществуваш поради същата причина, поради която Бог създаде Адам, Ева и останалите Свои деца: да бъдеш обичан от Бога и да откликнеш на тази любов като Го обичаш…да приемеш Неговата ценностна система и нагласи… да приемеш Неговия план за изразходване на ресурсите и енергията ти. Колкото повече се обръщаме навътре и се грижим само за себе си, толкова повече ще се разболяваме от живота. Соломон повтаря отново и отново в книгата Еклисиаст „Безсмислено“.
Има един по-добър начин. Колкото повече служиш на други хора, колкото повече даваш от себе си, за да направиш живота на другите по-добър, толкова по удовлетворен ще се чувстваш от живота. На върха на пирамидата е сподалянето на на вестта за Христос. “Аз няма да умра, а ще живея, и ще разказвам за делата Господни” (Псалом 118: 17).