Слово за вярата
За последен път разкаяние. Този път покаяние. Свети Павел написа до църквата в Рим : „Или нехаеш за богатството на Божията благост, кротост и дълготърпение, без да разумяваш, че Божията благост те води към покаяние?“ (2:4)
В модерната употреба на думата покаяние ние я превърнахме в синоним на разкаяние. В оригиналния смисъл на думата, съжаление за греха беше второстепенно след значението „промяна на мнението“. Покаянието променя твоето мнение за греха, целият грях най-общо казано. Когато съгрешаваме, винаги се отнася до нарушаване на Първата заповед, защото всеки грях е богохулство. Всеки грях декларира, че ти или аз си представяме, че знаем по-добре от Бога и ние решаваме да си играем на богове всеки път, когато съгрешаваме. Нарушаването на всяка заповед, а ти ги нарушаваш всичките, според св. Яков и ти нарушавайки всяка, нарушаваш Първата заповед.
Павел пита в Посланието до Римляни, Втора глава: Не разбираш ли? Бог не те изпепелява от земята всеки път, когато съгрешиш! Той те обича въпреки твоя грях. Позволява ти да продължиш да дишаш. Изпрати Исус да живее и умре за теб. (Най-голямото богатство от Неговата доброта!) Затова ти се каеш. Заради това променяш мнението си. Ти имаш любящ Бог, който желае да прости твоето богохулство. Покайте се. Променете мнението си относно греха. Покажете на вашия любящ Бог, че оценявате Неговото дълготърпение и толерантност към вас, грешниците, като решите да промените вашата греховна натура.
Забелязахте ли това, което направи св. Павел. Покаянието, промяната на мнението не е начина за получаване на опрощение, не е начина да накарате Бог да ви прости. Това е начин да изразите благодарността си за опрощението, което Христос спечели за вас чрез съвършения Си живот, Неговото невинно страдание и смърт и Неговото славно възкресение от мъртвите. Защото опрощението вече е установено чрез страданието, смъртта и възкресението на Исус, ние изразяваме нашата увереност и благодарност в установеното от Него на кръста опрощение чрез покаяние, което означава промяна отношението ни към греха.
Покаянието в дните преди Великден се фокусира върху това, което Исус е направил за нас и след това върху промяната в нас относно това, че обичаме да съгрешаваме, но и показва нашето разбиране и благодарност за всичко, което Исус направи за нас, за да ни спаси. Признаването на нашия грях, изпитването на съжаление, че сме съгрешили, неприкриването на греха и избягването на опитите да рационализираме нашия грях или да го оправдаем, обвинявайки някой друг, всичко това показва на Бога, че ние вярваме в Неговото обещание да ни прости за сметка на Исус. Такова отношение ни уверява, че Бог получава славата, която заслужава за нашето опрощение и спасение.
Слава на Бога!
Молитва: заради Исус Ти ни обеща опрощение и принадлежност към Твоето семейство, и благословението вечно да бъдем с Теб в небесата. Чрез силата на Твоя Свят Дух дай вяра на всички, които чуят посланието за Исус, разпънатия на кръста заради грешниците. И с тази вяра дай увереност на всички вярващи, че техните грехове са простени, че Ти не търсиш отмъщение от тези, които са твои чеда по вяра в Исус и утеши всички с великата увереност, че смъртта в този живот е просто вход във вечния живот с Теб. Чуй моята/ нашата молитва като полагам/е всички грижи за опрощението и спасението, всички грижи за земните ни проблеми и за любимите ни хора върху Теб, Богът, който толкова милостиво и чудесно ни осигури спасение чрез вяра в Твоя Син Исус Христос, нашия Бог и Спасител. Амин.