Понякога животът не се развива в планираната насока. Всичко, което става е толкова извън ваш контрол, че единственото нещо, което е на ума ви е да се панирате и да искате да избягате, или пък да не предприемате мерки и да се безпокоите. Сега за момент вземете в предвид факта, че безпокойството е грях, буквално прегрешение срещу първата божия заповед. Били ли сте в този вид прегрешение?
Безпокойството е прегрешение срещу първата божия заповед, защото свързаната с него емоция, състояние на безпокойствие, без значение дали е съзнателно или несъзнателно, е в резултат на липсата на доверие в Бог, че Той може, е , и се грижи за вас по време на труден момент или изключително напрегнато събитие. Хората често се безпокоят за неща, които могат да се случат. Те се притесняват за резултите от събитие, което знаят, че предстои да се случи. Безпокойстовото се изразява с думите, „Чудя се дали Бог наистина ще се погрижи за мен?”. Какъв странен начин на мислене. Той се грижи за реда в цялата вселена и продължава да я поддържа в движение. Каква ще е причината, поради която Той ще пренебрегне човек, който вярва в Сина Му? Исус споделя, че хората са ценни пред Бога. Отца ще се погрижи за нас. (Евангелие на Матей 6:25-32)
Да, християните не са изключение. Те също се безпокоят. Безпокойството им може да е изразено по различен начин. Те се притесняват, че божията грижа за тях би се изразила под различна от очакванията им форма. Безпокойството очаква нещата да се случат по определен начин, не задължително по божия начин. А това също е грях.
Как може човек да се пребори с безпокойството? Задайте си въпроса: „За какво се безпокоя най-много?” Отговор: „Къде ще отида като умра?” Смъртта е неизбежна. Всеки ще я изпита. Християните и нерелигиозните хора са на едно мнение, че има съществуване след този живот. „Къде ще е узова на края?” е най-голямото безпокойство независимо дали си го признаваме или не.
Исус се погрижи за тази тревога като живя безпогрешен живот заради нас. С неговото страдание и смърт на кръста той подсигури необходимото обезщетение за всичките ни грехове. На тези, които вярват в Него, Той е обещал вечен живот. (Евангелие на Йоан 3:16) Когато стане въпрос за смърт, човекът, който вярва в Исус, няма причина за безпокойство.
А сега вземете предвид факта, че Бог, чрез Исус, се е погрижил за най-голямата ни тревога. Вяра е дадена на човек чрез силата на Святия Дух. Когато е налице вяра в Исус, човекът е опростен и му е обещан вечен живот. При това положение, защо може някой да си представи, че Бог няма да се погрижи за по-незначителните неща, свързани с неговия/нейния живот? Чрез езика на безпокойството си казвам: „Не вярвам, че Бог се грижи за мен”. Но ако Бог се е погрижил за най-голямата ви нужда като изпрати Исус да пострада и умре за вас, каква ще е причината да ви изостави междувременно? Това изявление не прави никакъв смисъл. Той няма да изостави тези, за който е пострадал и умря. При това полужение, каква е причината за безпокойство?
Независимо от всичко, ние ще се безпокоим. Всички сме склонни към грешки, греховни човешки същества. Ще продължаваме да се тревожим под различна форма и до известна степен. Ще прегрешаваме. Но когато грехът на безпокойство е налице, вземете го и го донесете в подножието на кръста на Исус, където той пострада и умря, за да го опрости, и нека този грях да остане завинаги там. Взрете се внимателно в кръста. Не забравяйте, че най-голямото ви безпокойство бе отнето на кръста, и се помолете на Бог да ви помогне да му се доверите. Той е подсугурил прощение и вечен живот чрез сина си, Исус Христос. Не Го предизвиквайте да се грижи за вас чрез предприемане на ненужни рискове и неразумен начин на живот. Но с благодарност за това, което Исус извърши за вас на кръста, живейте според неговото слово, воля и му се доверете, че той се грижи за вас. Обърнете поглед към кръста всеки път когато безпокойстовото започне да ви създава проблем.
(What? Me Worry?)