Знам защо хората носят гняв дълго време, защото и аз самият съм го правил. Това не ни прави щастливи, но предлага някои големи предимства: имаме морално превъзходство и можем „праведно“ да презираме този, който мислим, че ни е наранил и също гневът ни помага да оправдаем себе си и да обвиним другите. Да го оставим би означавало да позволим на другия човек да се откачи. Гневното насочване на вниманието към стари рани е оръжие в нашия арсенал, което можем да извадим когато е полезно да спечелим спор или битка.
Но гневът е токсичен, отравя умът и стомаха. Гневът е затвор и само ние имаме ключът, защото той е самоналожено задържане в плен. Ти и аз не сме обречени или принудени да останем ядосани. Това е лош избор, който правим. Евангелието на Христос ни призовава да вървим по един различен път, по-добър път: „Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички човеци. Не си отмъщавайте, възлюбени, а дайте място на Божия гняв; защото е писано: На Мене принадлежи отмъщението, Аз ще отплатя, казва Господ“. (Римляни 12:18, 19)
Онези на които е било простено много от Спасителя могат да покажат, че благодарността им е истинска, като показват милост на други заблудени грешници около тях. Освен това, не трябва да се страхувате, че някой, който ви е наранил, ще се измъкне. Бог е видял всичко и ще се погрижи за наказанието по свой начин.
Предай всичко на Него. Точно сега.