Добре, Господи, време е за малко откровеност. Когато гледам хората около мен, тези с които съм свързан, с които работя, които живеят наблизо, всички те изглежда се справят по-добре от мен. Искам да се радвам за тях, но честно казано, вътрешно им завиждам и негодувам колко успешни изглеждат.
Защо Си ми отредил толкова труден път? Сам ли съм си го причинил? Или съм жертва на пренебрегването на другите? Защо хората около мен изглеждат добре организирани, имат съвършени дрехи, деца и щастливи домове? Как са си намерили идеалната работа? Кога е моя ред за малко благоденствие и спокойно плаване в тихи води?
Вероятно звуча материалистично и неблагодарно, когато говоря така, но съм честен. Можеш ли, да ми помогнеш да видя по-ясно, колко богато съм благословен? Можеш ли, да ми помогнеш да видя как се вписвам в Твоите планове? Можеш ли, да ми помогнеш, да добия по-добра представа как можеш да използваш мен и живота ми за Твоето царство? Пропускам ли нещо? Сляп ли съм за добрите неща, които ми даваш възможност да извърша?
Помогни ми, да искам правилните неща и да се радвам за другите. „Приклони сърцето ми към Твоите свидетелства, а не към сребролюбие. Отвърни очите ми да не гледат суета и ме съживи в пътищата Си“. (Псалом 119:36,37).