Господи, знаеш, че обичам децата си. Обичам ги, дори когато са непослушни, дори когато съм мрачен и раздразнителен, дори когато ме разочароват, особено когато ме разочароват. Когато виждам действията им и думите им на бунт срещу Теб, усещам страх, който разяжда сърцето ми. Ами, ако пораснат като невярващи? Ами, ако безразсъдно захвърлят вярата си?
Ето защо е такава радост да чуя думите им на поклонение и да видя делата им на вяра. Такова удоволствие е да седя с тях в църква и да ги виждам как участват. Обичам да ги слушам как пеят. Обичам да обсъждаме какво сме научили докато се прибираме. Споделям Твоето вълнение на Цветница при вида и звука на децата, хвалещи техния Бог: „От устата на младенците и сучещите приготвил си хвала“. (Псалом 8:2 и Матей 21:16). Тяхното „Осанна“ има значение.
Надявам се да оставя на децата си наследство, благородно наследство. Надявам се да им оставя финанси, когато почина, за да имат финансова стабилност. Надявам се да съм предал морално наследство, достоен и почтен начин на живот. Надявам се да съм ги научил да обичат страната си и общността си. Преди всичко, се надявам, че вярата ми в Теб ще живее в сърцата им.