Оценявам, че ми е дадена свобода. Харесва ми когато, приятелите ми не забелязват лошото ми поведение. Изпитвам облекчение, когато шефът ми прояви разбиране и ми даде малко допълнително време. Знам, че понякога се живее трудно с мен и оценявам, когато съпругата ми не си води отчет. Но съм най-благодарен за това, че Ти Господи Си избрал, да не държиш многото ми грехове срещу мен.
Никога няма да спра да Те хваля за Твоето евангелие. Ако трябваше да заслужа благоволението Ти с моето представяне, бих останал аутсайдер за цялата вечност. Словото Ти уверява неспокойното ми сърце, че нашите добри взаимоотношения са основани на Твоето дело, Твоето отношение и Твоят избор, не на моите: „Защото колкото е високо небето от земята, толкова голяма е милостта Му към онези, които се боят от Него, колкото отстои изток от запад, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни“. (Псалом 103:11, 12)
Господи, спомни си какво си казал! Изтока по дефиниция никога не се среща със запада. Не позволявай доказателствата за моите грехове да са близо до Теб. Моля Те, Отче – когато мислиш за мен, мисли първо за Исус, Твоят Син. Гледай ме винаги през очите на Христос. Благодаря Ти, че ми даваш праведност, която никога не бих могъл да заслужа сам. Обичам да живея в любовта Ти.