Уморих се да върша цялата мръсна работа. Ето. Казах го. Не се гордея, че се оплаквам Господи, но така се чувствам в момента. Не че се възмущавам от красивите хора отпред. Просто ми се иска моя скромен принос да бъде забелязван от време на време. Твърде много ли искам? Защо съм така незабележим? Никой ли не вижда, нещо ценно в работата ми?
Не, че не ми се работи. Не, че съм мързелив – виждаш, нали? Дори не е това, да се мисля за прекалено добър, за да върша обикновени задължения. Просто имам усещането, че се възползват от мен. Господи, моля Те, нека хората да ме забележат малко? Не е нужно да съм звездата, но не може ли поне, да се почувствам част от екипа?
Междувременно, искам да знаеш, че ми е голяма утеха, да знам, че очите Ти са навсякъде. Знам, че дори когато никой не ме забелязва, Ти го правиш. Веднъж ми каза: „Очите на Господа са върху праведните“. (Псалом 34:15)
Господи, може би днес ще бъда забелязан и ще ми благодарят, може би не. Но в крайна сметка, аз държа повече на Твоето одобрение, отколкото на това на другите. Достатъчно ми е, че Ти ме виждаш и се усмихваш.