Някои дни съм на висота. Нещата просто стават. Всичко пасва. Става по моя начин. Но в някои дни, Господи, почти мога да видя дявола как ми пречи, смее ми се, руши това, което искам да изградя, атакува ме, лъже ме, отслабва силите ми. Присмива се на надеждите ми, кара ме да се съмнявам, подтиква ме да Те отхвърля и прави отчаянието да изглежда единствената ми възможност.
Не знам колко дълго мога да продължавам така Господи, толкова съм уморен. „Защото неприятелят подгони душата ми, удари в земята живота ми, сложил ме е да живея в тъмни места, както онези, които са отдавна умрели. Затова духът ми до дъно изнемогва в мене, сърцето ми е съвсем усамотено“. (Псалом 143:3, 4).
Къде мога да отида, освен при Теб? Когато тялото ми отслабва, трябва да получа сила от Теб. Когато умът ми е объркан, трябва да получа яснота от Словото Ти. Когато пътят ми е само мъгла, трябва да получа насоки от Теб. Когато духът ми отпадне, трябва да се окуража от Теб.
Може ли, да се осмеля да Ти напомня, че съм твое дете? Може ли, да посоча , че моето кръщение ме е запечатало в Духът и Ти Си поел отговорността за моето благополучие? Спомни Си, че аз съм част от тялото на Твоя Син. Излей Духът Си върху мене Господи, и ми дай смелост да живея радостно и с увереност. Може ли, да започнем днес?