Не искам да го правя. Наистина, не искам. Господи, знам какво казваш в Словото Си: „Прекрати негодуванието и остави гнева; не се раздразвай, понеже това води само към злотворство“ (Псалом 37:8). Но имам точка на кипене и изглежда сякаш хората в живота ми просто продължават да ме провокират.
Не виждат ли, колко се старая всичко да е наред? Не могат ли да видят нещата, които се опитвам да правя? Не разбират ли, че не мога да понасям да ми се присмиват.
Предполагам, че просто се оправдавам. Знам, че наранявам хора, когато се ядосвам. В началото, се чувствам толкова праведен. Обичам прилива на адреналин, отпускането в дивото. Мисля, че ако оставя гнева да излезе от мен, няма да остане затворен вътре. Но нараних хора и знам, че Теб също Те нараних.
Съжалявам Господи, моля Те, прости ми. Помогни ми да имам смирението и благодатта, да помоля за прошка и хората, които трябваше да понесат тежестта на моята тирада. Моля Те, прати специална мяра от Духът Си и замени гневът ми с вътрешен мир. Помогни ми повече да слушам и по-малко да викам. Помогни ми да се доверявам повече на другите и да преодолявам собствената си несигурност. Помогни ми да се доверя, че накрая Ти ще наредиш всичко както трябва. Ти Си добър към мен и Твоята милост трае до века.