Не знам защо, Господи, но Си избрал да ме оставиш да живея с хронична болка. Опитах всичко, нищо не се получи. Това ли е съдбата ми до края на живота ми?
Говорил съм с Теб за това; молех се и умолявах, но болката остава. Спомням си с копнеж дните без болка в младостта ми – изглежда са отминали завинаги. Моля се за сън, поне получавам временно облекчение. Трябва да имаш план, Господи. Признавам, че не го разбирам, но някак болката ми се вписва в плановете Ти.
Нужна ми е помощ. Страхувам се, че силата ми намалява. Помогни ми да чакам весело, уверено и вярно. Помогни ми да Те почитам, да Ти се покланям и да Те хваля, дори когато ме боли. „Душата ми очаква Господа повече от онези, които очакват зората.Нека Израил се надява на Господа; защото у Господа е милостта и у Него е пълното изкупление“. (Псалом 130:6, 7)
Господи, чакам и гледам към Теб. Нито един от проблемите ми, не е твърде голям за Теб. Ела и дай успокоение. Имам голяма утеха в неизменната Ти любов. С нетърпение очаквам пълното изкупление, което знам, че идва. Съдействай чрез всичко за мое добро. Освежи духът ми и изнемощялото ми тяло. Моля Те, ела сега.