Мразя, когато се налага да се карам често на децата си за едни и същи действия на непокорство. Защо продължават да оставят следи от кал в къщата? Защо продължават да разхвърмят дрехите си навсякъде, „забравят“ да си оправят леглата и очакват прислужницата да им измие чиниите? Така се разочаровам, когато трябва да ги поправям отново, и отново, и отново.
И тогава ми просветва, Господи, че е възможно да ме оставяш да преживея това, което Ти чувстваш относно начина, по който аз се отнасям с Теб. Изглеждам ли Ти, като човек, който се учи бавно? Инат? Празноглав? Бил Си толкова търпелив към мен в миналото – продължавал Си да ме благославяш, дори когато е било очевидно, че не го заслужавам.
Аз се нуждая повече от Твоето търпение, отколкото децата ми от моето – „Господи, не задържай благите Си милости от мене; Твоето милосърдие и Твоята истина нека ме пазят винаги; защото са ме обкръжили безброй злини, постигнаха ме беззаконията ми, така че не мога да повдигна очите си; те са по-многобройни от космите на главата ми и сърцето ми отпадна“. (Псалом 40:11,12).
Помогни ми, да отхвърля идолите в живота си, нещата, които обичам, ценя и на които уповавам повече отколкото на Теб. Ти Си истинското ми съкровище – помогни ми да разбирам , че да Ти служа и да Ти се покорявам, това е пътя към истинското щастие. Господи Исусе, Велики мой Първосвещенико, застъпвай се за мен всеки ден, за да не престават никога благодат и милост от небето да мият сърцето и умът ми.