Трябва да призная, че се бях притеснил, Господи. Беше такова голямо предизвикателство! Не бях сигурен, че ще го направя. Помниш ли всички онези молитви? Разбира се, че Ги помниш. Нищо не Ти убягва. Отне толкова много време. Признавам също, че се притеснявах. Мислех си, че може би съм сам. Но Ти ме научи на много чрез всичко това – научи ме на търпение, упоритост и издържливост. Накара ме да чакам, но дойде за мен.
Знам,че някои мои приятели мислят, че аз съм го направил, Ти и аз знаем истината. „Не на нас, Господи, не на нас, а на Своето име въздай слава, заради милостта Си и заради верността Си“. (Псалом 115:1) Този опит ще остане с мен и ще ме укрепи за следващото предизвикателство. Моля Те, помогни ми да помня тези дни, когато съм изкушен да изпадна в паника занапред в живота.
Господи, вълнувам се да Ти бъда полезен в работата за Царството. Не винаги успявам да разбера какво правиш, но изглежда всичко си идва на мястото. Колкото повече остарявам, толкова повече разбирам, че може да Ти се има доверие да управляваш всичко. Благодаря Ти, че ми помагаш да се развивам, да израствам и да съзрявам. Може би, наблизо има някоя душа в затруднено положение, която мога да насърча?