Ето ме отново, Господи. Чувствам се виновен за това: Знам, че трябва да остарея грациозно и с благодарност, но точно сега сърцето ми не мисли така. Може ли да съм честен с Теб? Чувствам се, сякаш тялото ми ме предава малко по малко. Как се сдобих с толкова много бръчки? От къде дойдоха тези кафяви петна върху кожата ми? Не съм си поръчвал цветни торбички под очите. Вече нямам сила. Ям по-малко от всякога и въпреки това, качвам килограми. Какво се случва с косата ми?
Тъгувам по изгубената младост, но още повече се тревожа за това, което предстои да загубя. Страхувам се да не изгубя независимостта си, да не ми бъде отнета шофьорската книжка, да не стана зависим от едно лечение, после от друго, които да регулират всичките ми жизнени процеси. Знам, че губя яснотата на зрението си, слухът ми намалява от години. Страхувам се да не бъда изоставен.
Само Ти имаш отговори и надежда за мен, докато тялото ми остарява и изнемощява. „Чезне плътта ми и сърцето ми; но Бог е сила на сърцето ми и вечният ми дял“. (Псалом 73:26) Ти ще ми помогнеш да извървя пътя си и да се справя с това, което искаш да направя за Теб. Твоят план за този момент е по-важен от моя. Очаквам с радост обещанието Ти за пълно възстновяване.