Господи, защо всичко трябва да се случва едновременно?
Не искам да хленча, но не знам дали съм готов за всичко, което ми се случва точно сега. Знам, че Си казал, че няма да ни възложиш повече, отколкото можем да понесем, но не съм толкова добър. Не съм толкова голям. Много хора зависят от мен, а в някои дни усещам, че едва успявам да се погрижа за себе си.
Предполагам, че имаш причина за всичко, което пращаш и допускаш в живота ми, но – мога ли да бъда откровен? Точно сега не го разбирам. Господи, когато съм празен, трябва да ме изпълниш със Себе Си. Направи го!
Дай ми спокоен сън тази нощ. Ще предам всичко, имам предвид наистина всичко в Твоите способни и любящи ръце. Нямам какво повече да дам от себе си днес. Очаквам утрешния ден, защото Ти вече живееш там.
Ти вече имаш готови решения на всичките ми проблеми. Би ли ми споделил едно утре? Твоите милости са нови всяка сутрин – да започнем отначало. Нямам търпение да видя, какво ще ми донесеш утре. „ Дай ми да чуя рано гласа на милосърдието Ти, защото на Теб уповавам; дай ми да зная пътя , по който трябва да ходя, защото към теб издигам душата си“. (Псалом 143:8)