Господи, знаеш, че много пъти усмивката ми и външното спокойствие са само маска. Те са маската, която нося, за да скрия това, което наистина се случва вътре в мен. Иска ми се да се чувствам по-успешен. Иска ми се, да не прекарвам толкова много време да се притеснявам за външния си вид или да мразя всичките си недостатъци. Иска ми се, да се чувствам по-уверен в себе си. Ето я моята гузна тайна – не се харесвам особено.
Имам много мрачни чувства и настроения. Болезнено познавам слабостите и недостатъците си. Толкова усилено се опитвам да подобря външния си вид, но се опасявам, че е загубена кауза. Никога няма да се възприемам като красив.
Господи, Ти Си моята велика надежда. Ти Си Този, Който обича грозните. Ти Си Този, Който се сприятелява със самотните и неуспелите, Ти даваш красота вместо пепел. Ти ме караш да се чувствам нужен и ценен. „Сред множеството грижи на сърцето ми, Твоите утешения веселят душата ми“. (Псалом 94:19) Помогни ми, да спра да се вманиачавам по външния си вид и по това какво хората може да мислят за мен. Най-важното е, че Ти се грижиш за мен. Благодаря Ти за Твоята безусловна любов към мен. Ако Ти ми прощаваш, и аз мога да си простя. Ако Ти ме харесваш, и аз мога да се харесвам. Ако Ти мислиш, че съм някой, значи наистина съм някой.