Защо го правя? Господи, толкова съжалявам за това, което казах. Само ако можех, да си върна думите зад зъбите и да ги преглътна. Но вече са излезли. Защо езикът ми е толкова свободен? Защо излизат лъжи, когато знам, че трябва да говоря истината? Защо клюките излизат толкова лесно, когато знам, че трябва да изграждам другите? Защо често звуча толкова огорчен, когато знам, че съм изобилно благословен от Теб? Защо гневът ми е наранил толкова много хора, особено семейството ми?
Нуждая се от помощ! „Господи, постави стража на устата ми, пази вратата на устните ми. Да не наклониш сърцето ми към каквото и да е лошо нещо, за да върша нечестиви дела…“. (Псалом 141:3, 4) Знам, че не буквално езикът ми е виновен. Езикът ми е само влажен мускул, управляван от мозъкът ми. Върху моите ум, чувства и мисли трябва да се работи.
Помогни ми, два пъти да мисля, преди веднъж да говоря. Помогни ми, два пъти да хваля преди да критикувам. Помогни ми, винаги да казвам истината и да вярвам, че ще ме благословиш, дори ако истината ме прави да изглеждам зле. Помогни ми, да не забравям никога, че аз съм твое възлюбено и надарено дете и представлявам Теб във всичко, което правя. Нека всичките ми думи да почитат Теб.