Господи, как бих могъл да Ти благодаря достатъчно за децата си? Знам, Знам, – достатъчно се оплаквам от тях и им се карам доста, но наистина съм искрено благодарен, че Си ни оказал тази чест да ги дадеш в нашия дом.
Когато бях несемеен, предполагам съм знаел на теория, че „наследство от Господа са синовете и награда от Него е плодът на утробата“ (Псалом 127:3). Но реалността е още по-удивителна. Деветте месеца на чудо, докато расте новия живот… невероятния процес на раждането… първия плач и първата прегръдка – Господи, как може, някой който е видял какво се случва в една родилна зала да остане атеист?
Децата ми са наследство. Те са награда от Теб – помогни ми винаги да ги виждам по този начин. Благодаря Ти за смехът им, глупостта им, невинността им, въпросите им, енергията им и удивителните неща, които излизат от устата им.
Днес ги препосващавам на Теб. Ти си ги проектирал и оформил, Отче. Господи Исусе, Ти Си ги изкупил. Душе, Ти живееш в тях. Пази ги да са Твои сега и винаги. Прати ангелите си да ги пазят, както Си обещал. Помогни им да израстнат, като възрастни, които ще се радват да Ти служат и да изграждат царството Ти. Господи, благодаря ти за моите чудни деца.