А мене, който съм сиромах и оскърбен, да ме възвиси Боже, Твоето спасение. (Псалом 69:29).
Божий Агнец, Ти понесе греха на света. Моля Те, направи нещо за болката ми. Не помня кога за последно съм се чувствал добре. О, нося си усмивката и се опитвам да се държа нормално. Понякога се прикривам. Научих се да потискам болката, да върша неща и да участвам в дейности. Не съм герой. Просто нямам избор и съм изнемощял от това. Чувал съм тези, които проповядват за ползите от страданието, как изгражда характер и всичко останало. Подозирам, че не са страдали много, иначе нямаше да бъдат толковаповърхностни. Като с бедността е. Изглежда чудно, докато не станеш беден. Забелязал си, че вече не се моля много за това, защото нищо не се променя. Нещата са си същите всеки ден. Извинявай, че Ти говоря така. Знам, че все още работиш в живота ми. Но се уморих от болката.
—–
Исусе, ние с теб имаме нещо общо. Кръст. Един много груб кръст. Ти не искаше Твоя, а аз не харесвам моя. Но понеже Ти понесе Своя, аз мога да живея с моя.
Отиде на кръста и обърна страданието с главата надолу. Имаше благодат в Твоята болка. От смъртта Ти дойде вечен живот. Ти направи Твоя кръст да бъде моят път към спасение. Сега Те моля, да направиш моя кръст начин да служа на другите. Използвай болката ми, за да ме направиш по-състрадателен. Използвай болката ми, за да ме направиш по-чувствителен към това, което другите преживяват. Използвай болката ми, за да разпънеш всяка себеправедност в мен, така че да съм достъпен и заслужаващ доверие, когато някой се нуждае от помощта ми. Предполагам, не е нужно да бъда без болка, но трябва да мога да яиздържам. Господи, ако няма да отнемешболката ми, нека да има полза от нея.