Облегни се на Господа и чакай Него (Псалом 37: 7).
Боже, не знам какво ми има. Вече нямам никакво търпение. Вътре в мен има кипяща лава готова да изригне всеки момент. Дребни неща ме разпалват. Виж, тази дама с количката пред мен. Идея си няма, че се опитвам да я заобиколя, за да си взема малко царевица. Рови си в чантата и търси нещо, което не може да намери и забравя за задръстванията, които е причинила на тази пътека. Днес съм толкова напрегнат, че бих платил на някой да я разкара. Това е ужасна мисъл. Тя вероятно е мил човек, но аз съм винаги готов да избухна. Винаги съм пренавит с опънати нерви. Винаги съм нетърпелив и раздразнителен с хората около мен, самозащото са там. Не трябва да е така Господи. Ще кажа на някого нещо, за което ще съжалявам.
—–
Трябва да ида някъде и да изпусна парата. Да се махна. Ще дойдеш ли с мен, Исусе? Или още по-добре, Ти да ме заведеш на някое спокойно място. Моля Те, бъди добрия пастир и ме направи по-мил човек. Заведи ме при тихи води и зелени пасбища в спокойствие. Дай мир в умът ми и успокой душата ми. Нека размишлявам върху Словото Ти така, както когато настане вечер и падне мрак. Некаколенича и и се моля дълго без да се разсейвам. Господи, имам нужда да бъда в тиха църква или на хълм и да гледам как слънцето залязва. Нуждая се да бъда на място, където няма нужда да бързам и няма досадни хора. Трябва да остана там колкото е нужно. Всичко друго може да почака. Научи ме как да чакам и да бъда спокоен. Моля те, чакай с мен.