Някои хора умират преди наистина да са се замислили. Това ги изненадва и ги хваща духовно неподготвени. Други, които са били християни през целия си живот, са пяли химни за тяхната смърт, имали са обучение по катехизис за това, чували са много проповеди и са присъствали на много християнски погребения, където това е била основната тема на разговор.
И все пак, когато дойде смъртта, тя винаги ще бъде нещо шокиращо и сатана ще се опита да обърка умовете ни, за да посее съмнение и да разруши вярата в последния ни час. Днес би бил добър ден и точно сега би бил страхотен момент да напишете сценария на диалога, който ще имате с Бог по това време. Ето разговора, който Исус имаше със своя Баща, когато се изправи пред смъртта (написан от цар Давид в пророчество): „ Затова се зарадва сърцето ми и се развесели душата ми, а още и плътта ми ще пребивава в увереност. Защото няма да оставиш душата ми в преизподнята…. Ще ми изявиш пътя на живота” (Псалм 16:9-11).
В последния си час помнете, че ще бъдете съдени не въз основа на вашата голяма святост или купчина добри дела. Можете да дойдете с празни ръце, да молите за милост заради Исус и да сте уверени, че никой, който вярва в евангелието на прошката на Исус, никога няма да бъде отхвърлен.
Сърцето ви наистина може да се развесели. Езикът ви наистина може да се радва.