Няма хубави погребения.
Дори когато един 95-годишен човек си отиде, дори когато смъртта сложи край на болката и страданието, семейството все пак скърби за загубата. Колко повече боли, когато починалият е бил „твърде млад, за да умре“. Когато “главата“ в семейството умре, когато умре дете, когато се е случил ужасен инцидент, къде можеш да отидеш с мъката си? Как можеш да оцелееш?
Патриарх Яков знае как се чувстваш. Съобщават му новината, че малкият му син е бил разкъсан от диво животно. „Тогава Яков раздра дрехите си, облече се във вретище и оплакваше сина си много дни. Всичките му синове и дъщери дойдоха да го утешат, но той отказа да бъде утешен. „Не“, каза той, „със скръб ще сляза в гроба при сина си.“ И баща му плака за него“ (Битие 37:34,35).
Яков никъде не намираше утеха или облекчение. Ето защо той и всички, които преживявят горчива загуба, се нуждаят от своите близки и приятели, които са вярващи, за да ги обградят с евангелска утеха. Те се нуждаят от помощ, за да отпразнуват значимостта на един живот; имат нужда от някой, който да ги прегърне и с когото да споделят мъката си; имат нужда от някой, който да ги увери, че в Христос ние никога не умираме. Просто преминаваме към нов по-добър живот.
Не сме изгубили онези, които умират в Господа. Знаем точно къде са.