Някои хора стигат до момент в живота си, който е по-лош от страха, тревогата или паниката. Това място се нарича апатия. Скованост на духът. Не ми пука. Нищо няма значение.
Апатията е механизъм за справяне за хора, които се чувстват претоварени. Предават се, така че вече да не се чувстват зле. Тъй като техните чувства изпращат само сигнали за болка, единственото нещо, което трябва да направят е да ги обгорят. Тогава болката ще спре.
Проблемът е, че усещането, че си обичан също спира. Колкото повече хората поставят стени около сърцата си, толкова по-невъзможни стават взаимоотношенията. Тогава всяко човешко взаимодействие става просто бизнес; груба, студена игра, в която силните оцеляват, а слабите стават жертва.
Усещаш ли да се промъква апатия в духът ти? Позволи топлината на Божията любов, желанието Му да общува лично с теб в живота ти, да разтопи част от този лед. Искаш да полетиш отново, да пееш отново, да ти пука отново? „Той е Който насища с блага душата ти, така че, младостта ти с подновява като на орел”. (Псалом 103: 5)