Не е ли удивително колко дълго продължават да съществуват спомените ни за отхвърляне? Последния избран в игрите… нямаш с кого да танцуваш на бала… години борба да започнеш работа… на 40 и още несемеен. Още по-лошо от това да нямаш никой близък е да бъдеш отхвърлен от единствения човек на когото си мислел, че можеш да разчиташ.
Спомените за отхвърлянето доминират в мислите ни, защото поставяме човешките взаимоотношения на първо място. Изходът от това е да оставим Бог да се възцари отново на трона в живота ни. Понякога Бог позволява да бъдем отхвърлени и изпепелени от другихора, така че Неговата непоколебима любов да заблести по-ярко. “Защото баща ми и майка ми са ме оставили, Господ обаче ще ме приеме” (Псалом 27:10).
Когато четем историите от книгите Исус Навин и Съдии имаме чувството, че Бог ще направи абсолютно всичко, дори да наруши законите във вселената, които е създал, за да направи живота на Своите деца по-добър. Ако Божията вярна любов и обещания са първото нещо, на което се доверяваме и от което зависим, всичко останало ще се нареди на мястото си на своето време. Когато знаеш, че можеш напълно да зависиш от Божията любов към теб, можеш да се справиш с всичко. „Защото в зъл ден ще ме скрие под покрова Си, ще ме покрие в скривалището на шатъра Си, ще ме издигне на канара ”. ( Псалом 27: 5)