Едни от хората на които се възхищавам най-много са тези, които остаряват с грация. Знаете какво имам предвид. Всеки може да се оплаква за това какво причинява времето на човешкото тяло – зрението и слухът отслабват, паметта избледнява, косата оредява, брадичката се отпуска, дрехите отесняват, и още, и още.
Никой не иска да слуша за операцията ти и никой наистина не се интересува да научи, че годините са направили живота ти по-труден. Това от което всички се нуждаем са вдъхновяващи примери за това как хората използват за Божия слава уникалните сили и прозрения, които идват със зрялостта. Нуждаем се от истории как хора са превъзмогнали физическите ограничения, за да извършат велики неща за други хора.
Ще оставим на младите да бъдат красиви и силни. Ние, по-възрастните, просто искаме да бъдем полезни. Бихме искали да бъдем уважавани заради това, което сме пожертвали за следващите две поколения. Бихме искали думите ни на мъдрост да се чуват, защото сме заслужили правото да бъдем чути. Бихме искали също да свършим най-важното от всичко – да предадем вярата си.
Днес обещавам да спра да хленча, че остарявам. Ще се присъединиш ли към мен? Имам важна работа да свърша и ти също. „Дори до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй, докато не разглася силата Ти на следващото поколение” (Псалом 71:18).
Categories: Bulgarian DevotionsBulgarian Spiritual Materials