Чували сте израза: „Няма връщане назад“. Могат ли блудните дъщери и синове да се върнат при Бога след като са бягали дълго време?
За теб ли говоря? Може би за някой, когото познаваш? Как се връщаш при Бога? Ами, ако са минали години, или дори десетилетия откакто си бил в църква? Твърде късно ли е? Ами, ако дори не знаеш вече какво да мислиш или как да вярваш? Ами, ако си забравил пътя за който някога си учил в неделното училище?
Ето красотата на това – ти може и да си забравил Божия глас, но Той още помни твоя. Твоята любов към Него може да е охладняла, но Неговата към теб е по-велика от всякога. Ти може и да си загубил дирята към Него, но Той знае с точност къде се намираш. Ето молитва с която можеш да се молиш, когато се чувстваш изгубен: „Господи, опитал си ме и си ме познал. Ти познаваш сядането ми и ставането ми, разбираш помислите ми отдалеч ”.(Псалом 139: 1,2)
Това е обръщане към евангелието: Божията любов към теб се основава не на представянето ти, а на Христос. Неговата милост е по-голяма от твоето безумие. Ръцете Му все още са протегнати към теб. Не, не е твърде късно. Прибери се у дома преди да е станало късно.