Използваме думите умирам и смърт доста небрежно в ежедневните си разговори. „Умрях от срам“, „Умирам за малко шоколад в момента“, „Умирам за този чийзкейк“, „Това дете ще ме вкара в гроба“.
Някои от нас ще умрат внезапно – при автомобилна катастрофа, аневризма или масивен инфаркт. Застрахователната статистика ще ви каже обаче, че мнозинството от хората умират достатъчно бавно, за да осъзнаят приближаващата смърт. Готов ли си за този момент? Смъртта ужасява ли те? Ужасяваш ли се от процеса на умиране?
Един от най-утешителните аспекти на Христовото дело за нас е, че Той е преминал през болка, умиране и смърт преди нас. Той не го елиминира от човешкия опит. Той го трансформира в наше Завръщане у дома. Преходът сега не съдържа ужас, нито ужилване. Нашият последен момент на земята веднага се трансформира в нашия първи момент с Исус.
Ето думи от Този, Който смяташе, че си достатъчно ценен, за да умре за теб: „Бог ще изкупи живота ми от гроба; Той непременно ще ме заведе при Себе си” (Псалом 49:15).