Всички имаме бомби паднали в живота ни – неприятни пречки, които ни разтърсват. В някои семейства са падали атомни бомби – унищожителен пожар в къщата, фатално заболяване на главата на семейството или най-лошото – ковчег с детски размери.
Сатана винаги ще използва такива пролуки: „Как е възможно все още да вярваш, че твоя така наречен Небесен Баща те обича? Ако е можел да го предотврати, защо не го е направил?“ Псалмопевецът Асаф също си задава този труден въпрос, „Престанала ли е милостта Му завинаги? Пропада ли обещанието Му завинаги? Забравил ли е Бог да бъде милостив? ”(Псалом 77: 8,9)
Бог разбира нашия гняв. Той се поражда от неразбиране за величието на силата Му, нежността на любовта Му и безкрайната дълбочина на мъдростта Му. Правилно – може да не успеем да разберем какво точно прави Той във всеки един момент. Но имаме прекрасна пътека, която да следваме.
Ето защо Асаф отиде при Словото, когато се нужнаеше от уверение, че Божия план продължава да работи: „Ще размишлявам върху всичко, което Си сторил и делата Ти ще преговарям. С мощната Си ръка Си изкупил народа Си” (Псалом 77: 12,15).