Всеки се чувства тъжен от време на време. Всеки е нещастен понякога, но това не е депресия. Депресията е ежедневен затвор на омраза към самия себе си, живот изпълнен с дълги периоди на окаян мрак.
Най-тъмното място за един християнин е да се страхува, че Бог е този, който е изпратил нещастието. Бог враг ли ми е станал сега? Как бих могъл някога да успея в живота си, ако Силата зад всичко е против мен? Някога мислил ли си си нещо такова: „Положил си ме в най-дълбокия ров, в най-тъмните места” ? (Псалом 88: 6)
Хората не могат да излязат от депресията чрез убеждаване. Не могат да бъдат засрамени или накарани да излязат от нея. Светлината в твоите най-тъмни места трябва да идва от кръста на Христос. Понеже Бог наказа Него за всички твои грехове, няма гняв останал за теб. Ако Бог не пожали Синът Си, за да те спечели обратно, значи всъщност трябва да си ценен.
“Ако би забелязал беззаконията, Господи, то кой би могъл да устои? При теб обаче има прощение ”(Псалом 130: 3,4). Ако имам прощение, имам надежда. Бог работи за мен. Утре всичко ще бъде по-добре.