Оцелелите от флота, които са преживели бомбандировките над Пърл Харбър през 1941г. разказват ужасяващи истории как са били под палубите на потъващи или преобърнати кораби. Гледали са как нивото на водата се покачва заклещени зад преградите с намаляващ приток на въздух. Някои са избягали, стотицидруги – не.
Наведнъж ли идва твоя личен товар с лоши новини? “Спаси ме, Боже, защото водите дойдоха до шията ми” (Псалом 69: 1). Бог трябва да позволява това да се случва поради някаква причина. Излез за момент от своята собствена програма и се опитай да си представиш Божията.
Повечето от спасените моряци в Пърл Харбър са били освободени не чрез своите собствени усилия – те не са били в състояние да направят и най-малката вдлъбнатина в стоманата на кораба. Били са освободени от водолази с подводни резачки. Те „се молили” за помощ, като удряли с гаечни ключове върху корпуса, за да покажат къде са.
Понякога водите в живота ни се надигат, защото сме твърде горди и упорити, за да потърсим помощ или я отхвърляме, когато Бог първоначално ни изпраща други хора като наш „спасителен екип“.
Ето едно обещание от Онзи, Който те обича и не се удоволства в твоето нещастие: „Затова всеки, който е благочестив, нека се моли докато Те намери; И когато се надигнат силните води, няма да го достигнат ” (Псалом 32: 6).