Знаем, че почти всички главни герои от Библията са възрастни. Почти. Но има някои невероятни деца в разказа за Божия план за спасение. Едно от тях е малко момиче от израелтяните (уви, името е неизвестно), което е било отведено в плен от нашествениците от Арам (Сирия). Къде са родителите й? Убити ли са били? Пленени? Завърнали се у дома и скърбящи за изгубената си дъщеря? Не се казва.
Какъв тип нагласа очаквате да е имало момичето? Размишлявало е за несправедливостта на принудителното си робство? Търсело е начини да саботира операции на военните? Крояло е планове за бягство, веднага щом се появи възможност? Планирало е да убие сирийския генерал, като акт на патриотизъм? Нито едно от изброените. Като чула, че господарят й бил болен от проказа, тя предложила информация, за да му помогне: „А сирииците бяха излезли на чети и бяха довели от Израилевата земя една девойка пленница, която слугуваше на Неемановата жена. Тя каза на господарката си: „Ако господарят ми беше при пророка, който е в Самария, той би го изцелил от проказата му!“. (4 Царе 5:2, 3)
Не би могло да е по-добре за Генерал Нееман прокажения. Той се срещнал с великия пророк Елисей, който го свързал с Израилевия Бог. Бил напълно изцелен и възкликнал с благодарност, „Сега узнах, че няма Бог в целия свят освен в Израил“.(стих 15)
Невероятно! Никога не казвай, „просто едно дете“.