Жена на име Анна, която живеела на територията на племето Ефраим през 11 век пр.Хр. имала труден живот. Не само, че не можела да има дете, но била част от полигамен брак и съпругата – съперница имала много синове и дъщери и жестоко се подигравала на бедната Анна. Анна многократно се молила за дете, но нищо не се случило.
Но тогава дошло нейното чудо. Тя родила син, дар от Бога и го нарекла “Sh’mu-El”, Самуил, което означава „изпросен от Господа“. Затова тя решила да направи най-удивителното нещо, толкова голяма беше нейната дълбока благодарност към Бога: „След това Елкана с целия си дом отиде, за да принесе на Господа годишната жертва и оброка си. Но Анна не отиде, като каза на мъжа си: „не искам да отида, докато не се отбие детето. След това ще го занеса, за да се яви пред Господа и да живее там завинаги“. (1 Царе 1:21, 22)
Удивително! Тя завела малкото си момче чудо в град Сило, тогавашното местоположение на ковчега на завета и жертвения олтар на Господа и го поверила на грижите на първосвещеника Илий. Каква жертва! Още по-невероятно е това, което направило детето герой в новия си дом. Какъв смел малък мъж! Предполагате ли, че някога е извикал, „Искам при мама“?
Самуил израстнал като един от най-великите пророци в историята на Израел.