Понякога учениците на Исус били малко високомерни. Исус бил като магнит за децата – обичали тонът Му и присъствието Му, но учениците гледали на децата, като на неудобство и се опитали да ги отблъснат. Мислели, че обсъждането на вярата е работа за възрастните.
Исус видя децата като Свои герои: „А Той повика едно дтенце, постави го посред тях и каза: „Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като дечицата, няма да влезете в небесното царство. И така, който се смири като това детенце, той е по-голям в небесното царство““. (Mатей 18:2-4)
Исус похвали детската вяра по две основни причини: 1) нейната простота. Децата все още не били научили всички научни причини, поради които християнската вяра е невероятна. Не шикалкавели и не спорели. Просто я приемали. 2) нейната смиреност. Децата са свикнали да бъдат маргинализирани и пренебрегвани от възрастните, така че, не мислят прекалено високо за себе си. Тонът на Исус към учениците Му беше остър. Децата не само можеха да имат спасителна вяра, но и тяхната вяра трябваше да бъде модел за възрастните. Всъщност – скандална идея – без детска вяра е невъзможно да влезеш в царството! Децата не само придават значение на Бог чрез тяхното служене; тяхното смирено отношение трябва да бъде модел за големите хора.
Исус има ли деца герои в живота ти, които могат да вдъхновяват и насочват нагласите ти?