Слова на Вяра…24 27 август, 2003

Преди няколко седмици ти обясни вярата в Христа като използва примера с ръчната количка. Може ли да поясниш с повече детайли как вярата/доверието са свързани със спасението ни?

В посланието до Ефесяните се казва: „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами нас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой.” Тези стихове са ключови за развирането на връзката между вяра и спасението ни. Вярата е божий дар, който Бог иска да притежавате. Божията воля е всички хора да имат тази вяра. Някои хора нямат вяра, защото никога не са чули за Исуса. Други са отхвърлили посланието, че Исус умря за тях, и поради тази причина нямат вяра, нямат спасение.

Свети Павел, вдъхновен от Светия Дук, описва вярата по следния начин. Вярата е Божий Дар. Хората смятат, че са спасени „за сметка на вяра”, „заради вяра”, или „като се вземе предвид вярата”. Във всички тези три израза има проблем. Когато използваме тези думи, вярата се описва като нещо, което е породено от индивидуалната личност. Но хората не са съвършени. Всички ние сме грешници. Възможно ли е грешници като нас да предизвикат / да създадат съвършено спасение за себе си? Не, не е възможно. 1/Свети Павел пише, че сме родени мъртви в грях. Възможно ли е мъртвия да създаде нещо? Не, невъзможно е. 2/Каквото и да направи сами, то винаги ще има отпечатаците на греха. Пророкът Исая пише: „Всичката ни правда, добри дела, е като омърсена дреха пред Бога”. По какъв начин може вярата, която е породена от грешник, да създаде „неопетнена”, приемлива вяра в Исус, за да може Бог да дари на човека прощение и вечен живот?

Бог е този, който ни снабдява с вяра. Това е неговия дар за хората. Когато хората чуят божието Слово, и по-точно, че Исус е техния Спасител, който дойде в този свят да пострада и умре за тях, Светия Дух поражда вяра в тях, или вяра се дава на човек чрез тайнството на светото кръщение. Когато съвършения и свят Бог дава вярата, тогава и единствено в този случай човек може да е сигурен, че вярата, която той/тя имат е достатъчна. С вяра, дарена от Бога можете винаги да сте сигурни, че имате прощение и вечен живот. Ако трява да се уповавате на собствената си вяра винаги ще имате съмнения, относно това дали вярата ви е достатъчна, или правилно насочена към Бог, и никога няма да имате увереността, която идва с дарената от Бога вяра. Когато Бог дарява вярата, може да сте сигурни, че е достатъчна да приемете прощение и отидете в рая, когато починете.

Предизвикателството е винаги на лице, че този вид мислене подтиска свободната воля. Това не е вярно. Първо, без вяра в Исуса нямате истинска свободна воля. Единствената способност, която притежавате без наличието на вяра е заложбата ви да съгрешите. По рождение притежавате ограничена греховна воля. Ето една история. Вие сте изправени в стая с 10 врати. Преминаването през 9 от тях ви гарантира смърт. Дръжките на тези девет врати са от към вашата страна. Десетата врата има дръжка, но тя не е достъпна за вас. Това е врата, която води до свобода и безопастност. Някой от другата страна на десетата врата я отваря и ви казва, че това е пътя към безопастност. Той ви моли да използвате десетата врата. Той ви дава всичко необходимо като познание за оцеляването ви. Той дори влиза в стаята, за да ви помогне да преминете през вратата. Коя врата ще изберете? Тези ли, които можете сами да отворите, но водят до смърт? Или тази, при която има някой, който може да ви заведе до безопастно място? Загубили ли сте своята свободна вяра? Не сте. Вие просто се превърнахте в приемателя на спасение. Радвайте се, че Бог ви е дарил със спасение в Исуса, за да можете да влезете в рая и да живеете с Него във вечността!