Слова на Вяра…18 4 юни, 2003
Като се има предвид неразбирателството между хората тук на земята, какви ще са взаймоотношенията им в рая?
Отговорът на този въпрос се крие в думите „в рая”. Хората, който се озоват в рая, когото умрат, са тези, който по време на живота си вярват ,че Исус е Божият Син, който живя безпогрешен живот заради тях, който пострада на кръста безпричинно заради тях, който умря за тях на кръста, възкръстна от мъртвите в слава и се въздигна в рая. Тази вяра гарантира на вярващите, че рая е крайната им спирка и докато те са живи, тя (вярата) им гарантира, че те са опростени, всичките им грехове са простени, грехове срещу Бога и тези срещу други хора, изразени в различни взаимотоношения на неразбирателство по време на живота им.
Докато сме тук на земята, ще продължим да се сблъскваме с конфликти и оптегнати взаймоотношения, поради това че сме греховни човешки същества, които никога не могат да живеят съвършено и в мир един с други. Но чрез вяра в Исус можем да живеем опростени.
Колкото и да е странно, дори и християните ще са в неразбирателсто един с друг докато умрат или Исус се върне на земята. Тази жалка реалност на живот в греховения свят не отрича евангелието, и по-точно, че Христос умря за да ни прости всичките грехове, дори и нехристиянкия ни начин на поведение. От друга страна, забележеле, че прощението не оправдава (не легализира) безбожното ни поведение. Опрощението на греховете ни не би трябвало да е оправдание за безбожно, изпълнено с омраза поведение. Красотата и възхищението, идващо от евангелието остава непроменено: Вярата в Христа Исуса разпънат на кръста и възкръснал, опрощава всеки грях.
Свети Павел пише, че когато умрем това греховно тяло се погребва в земята. Грешовната плът остава тук, а вярващият влиза в рая без наличие на грях. Враждебността, ревността, алчността, омразата и всички емоции, които характеризират зенмото ни съществувание ще останат погребани. В рая ще се наслаждаваме на хармония с Бога като краен резултат на нашата вяра. Християни, които са в оптегнати взаймотоношения тук, най-накрая ще могат да изразят пълно и съвършено прощение един към друг, тъй както те са приели божието прощение и му се наслаждават в рая. Така там ще сме едно в Христа.
Вземете за пример ратрогнатите бракове. Развод и повторен брак за част от това несъвършено и греховно съществуване. Но бракът е валиден само в този живот. (Евангелие на Матей 22:23-33). Той не е част от съществуването в рая и поради тази причина не трябва да ни безпокои. Разведени християни ще се видят като обединени опростени грешници и ще се радват, че другият е също в рая. (Този факт не ни позволява да пристъпим към греха на развод!) Ние ще ме както са ангелите, необвързани в семейства така както е тук на земята. Всички ще сме едно съвършено и щастливо семейство в Христа.
Според мен, същата логика е валидна и за всички останали съществуващи взаймоотношения, които са разтрогнати или в голяма безпорядица поради греховната ни човешка природа. В рая те ще са опростени и забравени. Когато влезем в рая чрез вяра в Исус, Бог няма да позволи нищо да повлияе отрицателно на живота ни в рая, за който неговия Син премина през ада заради нас. Емоциите и/или спомените, свързани с разтрогнати взаймоотношения няма да ги има, или ще са неутрализирани, за да може в рая да има вечна радост, която Бог е обещал на вярващите. Мисля, че спокойно може да се каже, че в рая ще изпитаме близки взаймоотношения дори и с тези, които сега считаме за наши врагове, тъй както Бог ги бе създал да функционират така от самото начало.
(Broken relationships in heaven?)