от Пастор Леонард Бюлоу, Насърчителни Духовни Размишления: Сутрищна Разходка в Словото. “Заобиколени сме от тези многобройни свидетели, затова да отхвърлим от себе си всичко, което ни пречи, и греха, който толкова лесно ни оплита, и с упорито постоянство да тичаме по трудния път на надбягването, който лежи пред нас. Нека винаги пред погледа ни бъде Исус, който ни води в нашата вяра и я прави съвършена. Заради радостта, която го очакваше, той изтърпя смъртта на кръста и презря срама й, и сега е седнал отдясно на Божия престол. Помислете за Него – той изтърпя такива злъчни обиди от страна на грешниците! Така че, не се изморявайте и не се отказвайте,” Послание до Евреите 12:1-3
Нека следваме примера на множеството, чието свидетелство за спасение чрез вяра ни заобикаля, както е записано пред очите ни в Святите Писания. Нека постоянстваме в християнския жизнен път, който е пред нас, докато достигнем крайната цел – рая!
Древните спортисти, които участваха в надбягвания, знаеха от какво значение е да са във възможно най-добра физическа форма, както е отразено в думите, “Отхварлете всяка тегота.” Те се въздържаха от носенето на излишно тело, дори и да е грам, който щеше да попречи на скоростта им, с която те бяха в състояние да тичат. Упорита тренировка, спомагаща за укрепването на краката и закаляването на белите дробове бе абсолютно задължителна за участие в надбягванията и печелене на награда, която по това време наистина не бе значителна като стойност.
Нека да участваме в християнското надбягване пред нас и да отхвърлим всяка тежест, която би ни забавила, и най-вече, “Греха, който толкова лесно ни оплита.” Умишленият и постоянен живот в грях, ще унищожи вярата ни. Не забравяйте думите на Стето Писание, “Не можете да пиете от чашата на Господа и от чашата на бесовете, не можете да участвате в трапезата на Господа и в трапезата на бесовете.” Първо послание до Коринтяните 10:21 Не може да се наричате божие чедо и да живете като дявола!
“С упорито постоянство да тичаме по трудния път на надбягването, който лежи пред нас.” Нека да се уповаваме на Божието Слово, което ни екипира с издражливост по време на надбягването. Божието Слово, мечът на Духа, ни помага да се борим срещу собствената ни греховна плът, греховния свят, в който живеем и срещу изкушенията на дявола. Облягайки се на силата на Божието Слово, ще устоим във вярата.
Спортистите от времето на Апостол Павел не откъсваха погледа си от крайната цел на надбягването. Като християни, нека винаги, “пред погледа ни бъде Исус, който ни води в нашата вяра и я прави съвършена.” Приемането на вярата и освещението ни са божии дарове. Бог е този, който ни довежда до вяра в нашия Господ и Спасител Исус Христос. “Никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Светия Дух,” Първо Послание до Коринтяните 12:3. А Божието Слово също ни държи във вярата. “(Ние) които с Божията сила сте вардени чрез вяра за спасение, готово да се открие в последно време,” Първо Послание на Петър 1:5. “Оня, който е почнал добро дело във вас, ще го усъвършенствува до деня на Исуса Христа,” Послание до Филипяните 1:6
Участвайки в състезанието, което е пред нас, нека винаги пред погледа ни да е Исус, който “заради радостта, която го очакваше, изтърпя смъртта на кръста и презря срама й, и сега е седнал отдясно на Божия престол.“ Исус се съсредоточи на наградата, която го очакваше – славата и радостта в рая, които щяха да му принадлежат като Бог-Човек, и които щеше да спечели, като изтърпя смъртта на кръст, за да изкупи всичките хора . След като извърши изкуплението, Той седна от дясната страна на Бога. Той царува над всичко, и ще дойде отново, за да вземе вярващите със Себе си в рая. Помислете през какво трябваше да премине Той, за да ви изкупи, повярвайте в обещанието Му да ви държи във вярата и продължете надбягването с радост!
Спокойно, душо моя; Господ е на твоя страна. С търпение понасяй скръбта или болката на кръста. Остави на твоя Бог да заповяда и да снабди; Не се променя Той, ще остане верен. Спокойно, душо моя; Твоят най-добър, небесен Приятел, през трънливи пътища ще те доведе до радостен край. Амин.