Слова на Вяра…22 30 юли, 2003
По какво се различава божията любов от любовта, която изпитваме ежедневно?
Човешката любов, която изпитваме често е наситена с егоизъм, алчност, понякога дори арогантност и гордост, и за съжаление, доста пъти е завима от действията на друга личност или ценност в характера на другия човек.
Това любов ли е? Баща, който е запален баскетболен запалянко, гледа как сина му играе. Синът играе много добре по време на цялата игра. Бащата е много горд със сина си, който е толкова добър играч. Той се обръща към тези, които седят около него и им казва, че това е неговия син и той „…много обича сина си.” В края на играта резултатът е наравно. Синът е фаулиран и има право на 2 свободни коша. Ако успее да вкара топката в коша дори само веднъж, победата е тяхна. Бащата е убеден в успеха на сина си. Но сина му пропуска и двата шанса да вкара кош. Той не успява и отборът му губи . Бащата е толкова разочарован, че не говори със сина си в продължение на няколко дни. Този баща обича ли сина си? Основана ли е неговата обич на действията на детето или е безусловна? Какво по-точно обича бащата? Реакцията на този баща със сигурност не е „изпълнена с обич”.
Любвеобилен отлик в тази ситуция щеше да се изрази в насърчителни думи от страна на бащата, независимо от загувата, с уверение, че достойнството на сина му в неговите очи не се е променило. Нежен баща ще насърчи сина си като го увери, че той е обичан и има пълна подкрепа докато се готви усилено за следващата баскетболна среща. Всичко тези действия от страна на бащата щяха да изразят синовна обич, независимо от разочарованието му.
Когато Бог ни обича имаме уникален случай. В евангелието на свети Йоан, Исус ни казва следните думи, отностно божията любов: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.” В Посланието до Римляните 5:8 Свети Павел ни казва: „Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато бяхме още грешници, Христос умря за нас.” Забележете, че божията любов е отправена към този, който не е обичлив, грешника, свят, изпълнен с непокорници. Той не ни възлюби, защото го заслужаваме, но защото Той иска да ни обича и спаси. Това е божията любов. Когато авторите на новия завет използват думата „любов”, те използват мното специфичен термин, „агапе”. Това е целенасочена и преднамерена вид любов. Насочена е към човек, не по заслуга или защото е спечелена. Тя е изразена безусловно (свободно) , за да може този, който е приемник да се възползва изцяло от нея. Това е божията любов изразена към нас в Исус Христос, който пострада и умря на кръста за нас. Божията воля за хората е да приемат прощение и вечен живот и поради тази причина Той изпрати Сина си, за да ни подсигури с тях. Не по заслуга, а защото Бог иска да ни прости и дари вечен живот чрез делата на Сина си.
При това полужение, учудващо ли е, че християнската вяра използва думите на свети Йоан, намиращи се в Първото Послание на Йоан 4:16, „Бог е Любов”, като обобщение за всичко, което Бог е показал на людете си? „Бог е любов”. Той ни дарява с любовта си безусловно, независимо от това, че не го заслужаваме. Човекът, който вярва в Исус като негов Господ и Спасител има ривилегията да приеме Неговата любов, Божията вид любов, агапе. С вяра в Исуса, въплъщение на божията любов, радвайте се и се веселете!